Учителю! Ти си като жарава от езическия ритуал на нестинарството. Върху тази жарава са посветените – погалени от слънцето и знанието. Ти си и разноцветна дъга, родена от поройния дъжд на детските усмивки.Ти си и в плетеницата на Христовата икона, защото общуваш със смирените погледи на твоите ученици. Ти си в търкулнатата детска сълза и в дланта на галещия. Ти си ароматна билка и вековен дъб, сияйно утро и безсънна нощ. Ти си нашето днес и нашето утре. Без теб, Учителю, не ще има род и родина, памет и мечти. България ще е сиротна, с прекършени криле. Прощавай на бедните духом! Те не знаят голямото тайнство да си родител на много, много деца. Да ги приютиш в сърцето си и безкористно да им помагаш. Да наричаш обичта с много имена и да не очакваш награда за това. Благодаря на моите учители, които ме създадоха като човек! Благодаря на моите колеги, с които заедно покоряваме вселената и пишем „За буквите: за словото на любовта и доверието! “ Честит празник, следовници на Черноризец Храбър!
Елена Кисьова