На 19 февруари 2025 г. СУ „Черноризец Храбър“ тържествено отбеляза 152 години от гибелта на Апостола.
Пред ръководството, родители, учители и ученици четвъртокласниците пресъздадоха моменти от живота и делото на Левски.
Знаменосци и ученици с маршова стъпка поднесоха цветя пред портрета на Дякона в израз на почит.
В историческите извори личността на Левски се среща под различни имена и прозвища, а те прозвучаха от ученици от публиката: Васил Иванов Кунчев, Васил Лъвский, Васил Гинин, Дякон Игнатий, Апостола на Свободата.
Участниците рецитираха стихове за Васил Левски, припомняйки желанието на българолюбеца да се бори за свободата на България с думите: „Манастирът тесен за мойта душа е. ….“.
Четвъртокласниците представиха срещата на Апостола в Троян с негови съратници, където той изрича заветните думи: „Братя, дела трябват, не думи! Това патриотическо дело ще иска нашите жертви и всеотдайност. Българските патриоти не намират друг изход за освобождение, освен чрез една всеобща революция. Аз не принуждавам никого сляпо и покорно да ме следва в народното дело! Но всеки, който ме следва, трябва да е готов да отдаде живота си и да се жертва за революцията!“
В ролята на Левски, Виктор Атанасов от 4. „б“ клас, заедно със своите съученици, със завидна актьорска игра пресъздадоха клетвата на неговите другари пред Библията.
Прозвуча „Песен за Апостола“, която изразява възхищението пред мъжката сила и смелостта на Левски, който завинаги остава наш пример за подражание.
„Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой“….. – с тези стихове ученик напомни за трудностите и саможертвата, пред които е бил поставен Апостола.
С дълбока почит децата от всички четвърти класове и присъстващите в залата, с ръка на сърце рецитираха стихотворението на Христо Ботев „Обесването на Васил Левски“.
В знак на признателност и уважение пред саможертвата на Левски, участниците изпяха песента „Кажи ми, горо”, под звуците на кавал в изпълнение на Даниел Светославов от 4. „д“ клас.
Левски с вързани ръце се прости с гората и разкъсвайки въжето – символ на свобода, изрече заветните думи: „С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите“.
Госпожа Кисьова, директор на училището, поздрави участниците, всички четвъртокласници, учители и гости и изрази вяра, че децата ще бъдат достойни българи и ще пазят честта и името на Апостола, продължавайки делата му, защото те знаят, че: „ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА СВОБОДА, ТОЙ НЕ УМИРА!
